МС ще гледа Националната здравна стратегия 2030
Министерският съвет ще гледа на днешното си заседание , импортиран от служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев. Предвижда се държавното управление да предложи приемането му от Народното събрание, когато то се сформира.
В плана, направен от екипа на постоянния здравен министър проф. Асена Сербезова, се обрисуват стратегическите цели, целите и промените, които би трябвало да подобрят изцяло здравната система до 2030 година
Стратегическа цел 1, посочена в тактиката, е стабилно възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето. Стратегическа цел 2 е дейно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати (човешки, материални и финансови), тъй че да способстват за реализиране на допустимо най-вече здраве. Стратегическа цел 3 пък е гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните рискове и заканите от инфекциозни болести, които остават огромни у нас и по света, както и понижаване на неравенствата заради несправедливи разлики в достъпа до здравни услуги сред обособени райони в страната или сред обособени групи от популацията, като се отдава първостепенна значимост на отбраната на правата на индивида.
Като главно предизвикателство пред системата здравната тактика показва първото място на България по смъртност и последното по дълготрайност на живота в Европейски Съюз. През 2021 година коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като приблизително за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11.6‰.
По-голямата част от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика, са породени от мозъчно-съдови болести (инсулт) - 19 %, а ракът на белите дробове и заболяванията, свързани с използването на алкохол, поотделно са причина за по 16 % от този тип смъртни случаи. Както исхемичната болест на сърцето, по този начин и пътнотранспортните и другите типове катастрофи, са причина за 15 % от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика.
Смъртността, предотвратима посредством положително лекуване, в България е 188 на 100 000 души - повече от два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз - 92 на 100 000 души. Случаите на преждевременна гибел от инсулт (23 %) и исхемична болест на сърцето (19 %), които се считат за предотвратими и лечими, съставляват общо 42 % от всички смъртни случаи, дължащи се на другояче лечими аргументи, до момента в който колоректалният рак е причина за 10 % от този тип смъртни случаи. Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 години и по отношение на предходния интервал (2018 - 2020 г.) понижава с 1.0 година. Тя остава най-ниската в Европейски Съюз, като е с цели 7 години по-ниска от междинната стойност за Европейски Съюз през 2020 година
Следващото предизвикателство челното място на България по детска смъртност в Европейски Съюз. През 2021 година детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ приблизително за Европейски Съюз. Подобно е сравнението по индикаторите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният индикатор, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди постигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо равнище от междинното за Европейски Съюз. Тези индикатори са съществени знаци за равнището на здравната грижа, въпреки че върху тях огромно въздействие оказва и равнището на обществено благоденствие и метод на живот.
Сред останалите провокации са посочени първото място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психологичните болести; демографската криза; неналичието на донори и водещото място на България по най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, които употребява неефективно, а българите заплащат най-вече от джоба си.
В плана, направен от екипа на постоянния здравен министър проф. Асена Сербезова, се обрисуват стратегическите цели, целите и промените, които би трябвало да подобрят изцяло здравната система до 2030 година
Стратегическа цел 1, посочена в тактиката, е стабилно възстановяване на здравето и среда, подкрепяща здравето. Стратегическа цел 2 е дейно ръководство на ресурсите с фокус върху здравните резултати (човешки, материални и финансови), тъй че да способстват за реализиране на допустимо най-вече здраве. Стратегическа цел 3 пък е гарантиране на здравната сигурност и справяне с екологичните рискове и заканите от инфекциозни болести, които остават огромни у нас и по света, както и понижаване на неравенствата заради несправедливи разлики в достъпа до здравни услуги сред обособени райони в страната или сред обособени групи от популацията, като се отдава първостепенна значимост на отбраната на правата на индивида.
Като главно предизвикателство пред системата здравната тактика показва първото място на България по смъртност и последното по дълготрайност на живота в Европейски Съюз. През 2021 година коефициентът на обща смъртност в България e 21.7‰, като приблизително за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2020 година е 11.6‰.
По-голямата част от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика, са породени от мозъчно-съдови болести (инсулт) - 19 %, а ракът на белите дробове и заболяванията, свързани с използването на алкохол, поотделно са причина за по 16 % от този тип смъртни случаи. Както исхемичната болест на сърцето, по този начин и пътнотранспортните и другите типове катастрофи, са причина за 15 % от смъртните случаи, предотвратими с добра профилактика.
Смъртността, предотвратима посредством положително лекуване, в България е 188 на 100 000 души - повече от два пъти по-висока от междинната за Европейски Съюз - 92 на 100 000 души. Случаите на преждевременна гибел от инсулт (23 %) и исхемична болест на сърцето (19 %), които се считат за предотвратими и лечими, съставляват общо 42 % от всички смъртни случаи, дължащи се на другояче лечими аргументи, до момента в който колоректалният рак е причина за 10 % от този тип смъртни случаи. Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2019 - 2021 година, е 73.6 години и по отношение на предходния интервал (2018 - 2020 г.) понижава с 1.0 година. Тя остава най-ниската в Европейски Съюз, като е с цели 7 години по-ниска от междинната стойност за Европейски Съюз през 2020 година
Следващото предизвикателство челното място на България по детска смъртност в Европейски Съюз. През 2021 година детската смъртност в България е 5,6 ‰ (на 1 000 живородени деца), при 3,4 ‰ приблизително за Европейски Съюз. Подобно е сравнението по индикаторите за перинаталната, неонаталната, постнеонаталната детска смъртност. Интегралният индикатор, характеризиращ вероятността за умиране на децата преди постигане на 5-годишна възраст, е с два пъти по-високо равнище от междинното за Европейски Съюз. Тези индикатори са съществени знаци за равнището на здравната грижа, въпреки че върху тях огромно въздействие оказва и равнището на обществено благоденствие и метод на живот.
Сред останалите провокации са посочени първото място по заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови заболявания; онкологичните заболявания; психологичните болести; демографската криза; неналичието на донори и водещото място на България по най-ниски разноски за опазване на здравето на глава от популацията в Европейски Съюз, които употребява неефективно, а българите заплащат най-вече от джоба си.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ